Измир - Агора
Думата Агора, произхождаща от гръцкия език, означава “място за събиране, градски площад, пазарно място”. Известно е, че в Античността агорите изпълнявали търговски, политически и религиозни функции, както и че те били централни места за интензивно изкуство и много социални събития. Във всяко селище от Античността е имало поне една агора, а в по-големите градове обикновено имало две – държавна агора, където се провеждали държавни дела и около която се събирали различни обществени сгради, и търговска агора, където се осъществявали търговски дейности.
Агорите на Измир са създадени през 4-ти век пр.н.е. на северния склон на Пагос (Кадифекале), където е била преместена античната Смирна. Тази структура, заобиколена от важни обществени сгради от епохата, е държавната агора на града.
Текущите остатъци от агорите, основани през Хеленистичната епоха, най-вече принадлежат на Римската епоха агора, възстановена с подкрепата на император Марк Аврелий след земетресението през 178 година от н.е.
Агорите на Смирна са планирани в правоъгълна форма, с широка дворно място в центъра, заобиколена от колонади (стои). Разкритите от археологическите разкопки северна и западна стуа стъпи на подземен етаж. Северната стуа, по своите черти на плана, е базилика.
Базилика
Базиликите са с изглед, при който средата е широка и висока, а страничните коридори са тесни и ниски, разположени паралелно. Римските базилики, които по планови характеристики предшестват християнските църкви, служат като един вид правосъден двор, където се решават правните дела на града. Освен това, базиликите били предпочитани за търговските дейности на търговците и банкери.
Базиликата, разположена на северния фланг на агорите, има правоъгълна форма с размери 165 x 28 м. По своите размери, базиликата на Смирна е най-голямата известна римска базилика.
Днешните великолепни подземия, забележими в източния и западния край, са сред най-красивите примери на римската архитектура.
На северната фасада на базиликата, две монументални врати, водещи към подземията, от които западната е напълно разкрита.
Към края на римската епоха, търговският смисъл на държавната агора започва да нараства, показващо с редовете от магазините с каменни сводове, разкрити на северната фасада на базиликата.
Западна стуа
Западната стуа се състои от галерии, разделени на три реда колони и също се издига на подземен етаж, подобно на базиликата. Днешния ден показва, че през античността стаята е била двуетажна с подземия. Първият етаж, до който се изкачват три реда стъпала от двора и вторият етаж с дървен под, били места, където хората се разхождали под защита от дъжд и слънце.
Вероятно в последните години на римската епоха стените на подземията, използвани като хранилища, били частично запълнени, и това е един от най-добрите примери, които са достигнали до нас.
Първият етаж на стуата, гледаща към двора, бил възстановен през 1940-те години.
Вратата на Фауста и Античната улица
Смирна, с правоъгълно планиране, имала паралелни улици от изток на запад, едната от които минавала през агорите. Вероятно на местоположението, където улицата влизала в агорите от запад, се намира грандиозна врата.
Смята се, че вратата с две арки съдържа портретна релеф на самата Фауста, съпругата на римския император Марк Аврелий, в централната част на северния свод. Във второто око, разположено под улицата, вероятно се намира портрет на Марк Аврелий. Тъй като двамата възстановили агорите, разрушени от земетресението през 178 г. от н.е., гражданите на Смирна платили своите дългове с тази врата.
Вратата с арка, възстановена с неправилни размери през 1940-те години, била възстановена през 2004 г. в оригиналния вид.
Графити
Графитите, които съдържат стенописи и надписи от римската епоха, са направени на стените и опорните стени на подземията на базиликата. Освен графитите, направени с внимание, сувенири, направени на базата на железен и дъбов корен, също присъстват.
Графитите предоставят важни информации за ежедневния социален живот, особено по времето на Рим. Установено е, че те обхващат много различни теми от любовни игри до гладиаторски битки, от сексуалността до рисунки на платноходки, от имена на любовници до птици, кораби и загадки. Конкуренцията между трите известни градове на Западна Анадола – Пергам, Ефес и Смирна, е документирана дори в графитите, чрез лозунги на градовете.
Графитите, открити в подземията на базиликата на Смирна, са уникални по много аспекти. Първо, те са най-старите графити, направени с материал, съдържащ дъбов корен. Освен това, повечето от писмените източници от античността, получени досега, са официални и религиозни, докато графитите от Смирна са отражение на ежедневието на обикновените хора. Графитите от базиликата също предлагат важни улики за ранната християнска епоха. Освен това, графитите са сред най-категоричните примери в света по отношение на разнообразието на изображения. Поради тези характеристики, тези графити заемат уникално място в световната археологическа литература.
РАБОТИ - ПРОЕКТИ
Първите археологически разкопки в Смирна са проведени между 1933 и 1941 година, в партньорство с Управлението на музея в Измир и Историческия институт. Разкопките започват около колоните, които са запазени на базиликата, и след това се разширяват към Западната и Източната стуа.
Днес в агарите са открити голяма част от Западния портик и малка част от Източния, както и целия северен Базилик. Предполага се, че на южната част, използвана като зелена площ, съществува конструкция на Южния портик. Разкопките през последните години откриха и наличие на Болеутерион / Одеон, граничещ с Западния портик. Друга намерена градска находка, открита по време на разкопките, е улицата на Север, разположена непосредствено на север от агорите, която се простира от изток на запад. Написът на един от блоковете на аршитравата, на който се основава, показва, че в агорите или наблизо е имало храм на Немесис, за съществуването на който все още не е установено.
Първите разкопки в Смирна, проведени от 1933 до 1941 г., са едни от първите археологически дейности в Турция след основаването на Републиката. През 1944 г. е публикуван кратък доклад за разкопките, извършвани от R. Дюйран, а по-късно през 1950 г. е публикувана по-подробна статия от R. Науман и S. Контра.
След тези години разкопките в агорите дълго време не са се провеждали. По-късно, с честите проучвания и почиствания, в археологическото място на агорите под ръководството на Измирския музей и с подкрепата на губернатора на Измир, Общината на Измир и Търговската палата на Измир, през периода 1996-2006 година са проведени спасителни разкопки.
От юли 2007 г. под ръководството на доц. д-р Акин Ерсой започнаха разкопки под егидата на Университета Кадир Челеби, и днешният статус на разкопките е с одобрение от президента, извършват се не само в археологическото място на агорите, но и на други места в града. Текущите разкопки продължават в агорите на Смирна, парка Алтин и театъра на Смирна.
Türkçe
English
Русский
Українська
Español
Français
Deutsch
中文
Română
Ελληνικά
हिन्दी
Indonesia
Italiano
日本語
Melayu
Nederlands
Norsk
Polski
Português
Српски
Svenska
العربية
فارسی
7 час
Безплатно връщане
