Ефес Анадола се намира на западния бряг на днешната Измир в околията на Селджук, на три километра югозападно. Това е античен Лувийски град. Градът е запазил своето значение от периода на гръцката колонизация в Анадола, по време на Иония и след това по времето на Рим. Основаването му датира от Каменната ера, т.е. около 6000 г. пр.н.е. През 10-ти век пр.н.е., той е построен от стари Арзавски столични аттики и Ионийски гръцки колонисти.
По времето на Класическа Гърция, той е един от дванадесетте града на Иония. Градът се развил след като преминал под контрола на Римската република през 129 г. пр.н.е.
През 1994 г. Ефес беше включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, а през 2015 г. беше сертифициран като Световно наследство. Градът е известен с близостта си до Храмът на Артемида, завършен около 550 г. пр.н.е., който е едно от седемте чудеса на света. Между другото, сред многобройните монументални структури, има Библиотека на Целс и древен театър, започнат по времето на II. Клавдий, завършен по време на Траян (98-117 г. н.е.), с капацитет от 25 000 зрители. Ефес е един от седемте църкви на Азия споменати в Евангелието на Йоан, което може да е написано тук.
Градът е бил място на няколко християнски събори от 5-ти век (вж. Първият ефтински събор). Градът е бил разрушен от готове през 263 г. и, въпреки че е бил възстановен, той постепенно загубил своето значение като търговски център, в резултат на бавното замърсяване на поречието на река Кючук Мендерес. Частично е опустошен при земетресение през 614 г. Ефеските руини са на 65,7 км от летище Аднан Мендерес и на 17,9 км от порта Кушадасъ.
През 2015 г., Ефес беше добавен към списък на световното наследство в Турция. През 2022 г. археологическите разкопки разкриха магазини и един квартал от ранната византийска епоха, датирани от 7-ти век. Сайтът на Ефес е посещаван от 2 634 355 души и стана най-посещаваното място в Турция през 2024 г.